Тунелно строителство

Същността на „новия австрийски метод” за изграждане на тунели се изразява в превръщането на земните маси чрез подходящи крепежни средства от натоварваща съоръжението среда в носещ елемент от него.

Тунелът се прокопава обикновено в пълен профил, но може да се изпълни и на части. Основното в случая е чрез вграждане на деформируем крепеж – анкери, стоманени дъгови рамки и пръскан бетон – да се предизвика оформянето на облекчителен свод в масива, който го превръща в носещ елемент, заместващ облицовката. Новото стабилно равновесие се установява по затихване на радиалните деформации на изкопа, измерени на място.

Методът се прилага при масиви с произволна здравина при достатъчно тунелно покритие за оформяне на облекчителния свод и при тунели с произволен размер на напречното сечение.

Този подход се описва като „покрий, а след това режи / копай” . Tова всъщност се състои от паралелни шлицови стени, или пилоти /шпунт/, изградени и след това свързани с монолитна плоча над тях, след което се изкопава почвата. Миланският метод позволява едновременно изграждане на подземната и надземната част на съоръжението.

Миланският метод включва, както изграждане на шлицови стени, така и на изливни пилоти под основите и фундаментната система, преди стартирането на тунелния изкоп. Бетоновите шлицови стени, изградени с помощта на бентонитов разтвор, се използват за ограждащи стени. Те изпълняват двойната функция на странично укрепване по време на строителството и като конструктивни стени за съоръжението.

Фундаменталната концепция на почвеното укрепване чрез почвени пирони се състои от укрепване на почвата чрез пасивни набивания на пирони, на близко разстояние, за да се създаде на място кохерентна конструкция и по този начин да се увеличи цялостната якост на срязване на почвата и да се ограничат разместванията. Основната идея се състои в предаване на устойчиви сили на опън, генерирани от набиванията в почвата чрез триене, създадено в повърхностите.

Самопробивните IBO анкери са успешно използвани за анкериране в слаби почви, кохерентни и некохерентни почви, и в случай на нестабилни сондажи.

Основните приложения са:

• Прокарване на тунели;
• Укрепване със скални болтове;
• Анкериране на забоя;
• Укрепване пред тунелния забой – шпилки;
• Пилот с уширение на петата;
• Тунелни портали, траншеи и зони с прилагане на открит способ на строителство.

Специални дейности

• Укрепване на изкопи, язовири и откоси с инжекционни анкери;
• Анкериране на подпорни стени и шумови бариери;
• Пилотни фундаменти и контрол за тяхното поддържане във вода – инжекционни пилоти /микропилоти/.

Укрепителни лавинни конструкции

• Анкериране на лавинни бариери.

Самопробивните анкери се монтират със сондажно оборудване с въздушно задвижвани или хидравлично ротационни удари, като се използва сондажно промиване, подходящо за специфичните почвени условия.

• Сондажно-инжекционни работи при изграждане на язовирни стени;
• Консолидация и циментация на слаби почви с нестабилна геология;
• Инжекционни работи при тунели;
• Сондажно – инжекционни работи при изграждане на въжени анкери и изграждане на тунели.